Във времена на протести и събуждане на обществения глас, това филмче случайно или не се появи на място. Един мъж застава под една тераса и започва да вика Сунита. Лека-полека около и други хора удрят по едно рамо и започват да викат с него...
Viva Sunita! може да е забавен, може да е показателен, а може и да е безсмислен – много зависи от гледната точка, с която го съдите. Аз лично намирам филма за сполучлив аналог на ситуацията последния месец в България. Хората крещят по улиците, не всички са наясно за какво крещят, но се включват в общия глас. Ето това е... Общия глас. Колективния глас, който често е наивен, необоснован и вероятно никой не знае защо мъжът вика Сунита, нито дали изобщо живее такава жена в сградата. Но виждат, че някой крещи и се включват...
Това разбира се не го приемайте като отричане на протестите като начин за изразяване на общото мнение, просто подлагайте всичко на индивидуално-критичен анализ, преди да го подкрепите. Viva Sunita!
