Клиент се реди на опашка за кафе в известна верига. Срещата му с нахаканата касиерка обаче съвсем не е това, което очаква. Оказва се, че да си поръчаш кафе съвсем не е толкова проста работа и изисква отлично... себепознаване! Филмче за смях и разтоварване.
Английският хумор трудно може да се сбърка. Лек, очарователен, ситуационен и най-добре описан като закачка. На пръв поглед We Are What We Drink се заиграва с природозащитния израз “Ние сме това, което ядем”, но му придава съвсем буквално тълкувание и всъщност ме накара да се замисля, че май наистина има нещо вярно.
Не че ако пия дълго кафе наистина съм висока. Но изборът на напитка (или храна) наистина е до някаква степен отражение ако не на външния ни вид, то поне на настроението и емоционалното ни състояние в конкретния момент.
Но да се върнем на самия филм. Без да претендира за дълбочина, историята успява да ни разсмее, а както знаем - това е най-голямото предизвикателство за един филм. We Are What We Drink е умело заснет, с много добри 3D времеви преходи (часовникът), което говори за
а) сериозен бюджет и
б) опит на режисьора в пост-продукционния процес.
В случая говорим втората опция - режисьорът Marc Hardman от години работи в BBC, първо като художник на storyboard-ове, а после като режсиьор на началните/финалните надписи на различни продукции.
Опитът явно го е научил, че за да бъде успешна една ситуационна комедия е необходим много силен актьорски състав. Тук той е на лице и аз лично съм възхитена от изпълнението на Sarah Hoare (момичето на касата). Много силно екранно присъствие. Тя е точно толкова нахакана, отегчена и непукистка колкото се очаква, за да бъде хем стереотипна, хем характерна. Пълничкия човечец също е симпатяга, на когото лесно симпатизираме, а за ефектния подбор на останалите персонажи (клиентите) просто няма какво да говорим.
Финалният резултат влиза в графата на онези филми, които пращаш на приятели - неангажиращо, оригинално и закачливо.
Накара ме да се замисля какво казва за мен любимото ми лате с промишлени количества мляко и канела. Хммм...
