Живот след смъртта, запазване на телесната субстанция и съществуване в бъдещето. Всички тези теми са обект на разглеждане дори при беглото споменаване на криониката. We Will Live Again ни информира именно за тази експериментална процедура и нейните перспективи.
Документалният филм We Will Live Again ни разкрива в детайли същността на дейността, извършваща се в Института по Крионика. За работещите в този институт криониката е поредната медицинска процедура, която би дала своя резултат след петдесет до сто години. Мотото на хората, решили да преминат през подобна процедура е ясно изведено: „Раят може да почака”. Ben Best посочва, че деветдесет и петте трупа, който по настояще са подложени на криоконсервация в института се възприемат като пациенти и нищо повече. Интересно за процедурата е, че се извършва не само за хора, но и за много животни.
We Will Live Again има за цел да информира и запознае масовата аудитория с дейностите в института по крионика, както и да даде ясна обосновка на това, какво всъщност представлява криониката – при подобна нагласа няма как да не се замислим за това, дали в действителност подобна експериментална процедура може да има резултат, както и какви са моралните измерения на този резултат.
Тъй като филмът е документален, ще си позволя да поставя някои по-общи въпроси, засягащи извеждането на проблематиката, свързана с идеята за запазването на човешката телесна субстанция, както и въпросите, залягащи при подобно осмисляне на живота в неговото определяне като „вечен”. В книгата си „Перспективи на безсмъртието” Робърт Етинджър или т.нар. баща на криониката извежда ефектите при замразяването, както и последващото размразяване на телесната субстанция. Освен проблематизацията на чисто биологичните процеси в криониката, Етинджър набляга и на моралните и религиозните проекции на подобна процедура, в основата на които е заложена идеята за бъдещия морал.
Може ли телесната ни субстанция да се запази през времето и да „възкръсне” в бъдещето? При подобно осмисляне се набляга основно на човешкия стремеж, както и човешката природа на демиург. Последователите на криониката се уповават на развитието на нанотехнологията, медицината и научните постижения с надеждата, че в бъдеще тези постижения ще допринесат за удължаване на живота. Безпрецедентната вяра в лекуването на множество до момента нелечими болести, както и целта за разрушаване на табутата, заложени в ядрото на съвременната културна ситуация.
Криониката ни дава една бъдеща алтернатива, в чието ядро стои възприемането на живота като най-висша ценност и именно в този аспект неговото запазване е основна цел на науката. Въпросите, засягащи задгробния живот, ролята на човека като творение, а не творец, са снети, а на преден план се извежда възможността за нов живот в пределите на едно близко бъдеще.
Всеки един зрител може сам да реши дали в действителност тази експериментална процедура има почва за развитие в бъдеще или е просто една утопична идея. Въпреки множеството критици на криониката, едно е сигурно – и то е, че в човешката природа е заложен стремежът към вечен живот. Досега вечният живот се предопределяше от оставеното наследство на човека, неговите постижения и допринасяне за развитието на културата и в този смисъл вечният живот предпоставя неминуемо смъртта на телесността на индивида. Днес с основание можем да си зададем въпроса: Възможно ли е човек да живее вечно или поне да изживее още един живот – тук на земята?
