Някъде в дълбокия снежен център на нищото, двама мъже, представители на две воюващи армии, започват опасна игра на котка и мишка, която на пръв поглед изглежда предопределена, до момента, в който съдбата не се намеси изненадващо. 8 от Сърбия!
8
от Сърбия е страхотен филм. Много се зарадвах като видях Сърбия, защото отдавна ме гложди желанието да се поразровя в архивите на Балканското кино и по-конкретно на Сърбите, защото те като народ са хем близо до нас, българите, хем има някои фундаментални различия, които се проявяват и в киното, със сигурност.Друга причина, с която ще запомня 8 е страхотното изграждане, в което режисьора Acim Vasic е пуснал щипка „wild Serbia”. Ако не ме разбирате, нека разгледаме основния ни герой – войника с пушката... до времето, в което е с нея. Погледнете го. Никоя друга страна не може да роди точно този специфичен типаж с този си маниер на поведение. Представете си го като цивилен в нормалното ежедневие. Хем ще е... бурсук... хем е някакси атрактивен. Този тип хора умеят да разсмиват околните по много особен начин. И го знам, защото една моя леля се омъжи за тираджия от Сърбия. Персонаж 1 към 1 с този, който виждате от 8. И беше мега забавен. Без той да го иска или цели. Беше си и бурсук. Страхотен дуализъм, който не мисля, че американското масово кино някога е показвало. Добре, че режисьори като Емир Костурица например успяха да извоюват мястото си в Холивуд, за да покажат на света малко и Балканската социална картина.
Оттук-насетне вече ще си говорим за самия филм. По установените норми на късометражното кино, 8 е много пипнат и добре обмислен. Много бързо, без разтакаване, ни вкарва във филма на тези двама герои, които воюват. Тук е първият психологически силен ефект, върху който може и да не сте се замислили, но го има. Ако не познавахме историята ни, щяхме да видим двама мъже насред пустош, воюващи без никаква причина. Някои щяха да ги разтълкуват като идиоти. Тоест филмът, отрязвайки контектста с политиката и войната като цяло, мотивите на тези герои да не седнат да изпият една бира, заедно, а да се бият, започват да изглеждат безтегловни. Уви, света функционира по друг начин. И въпреки това се е случвало. През 1914г след вече продължаващата месеци наред световна война, по Коледа една нощ, воюващите англичани и германци, са седнали и са празнували заедно. Знаете ли кой елемент обаче легитимира мотивите им и ги оправдава пред зрителя? Звуците!
Забележете, че няма диалог. Няма и предварителен текст. Има само една гора. Тоест на пръв поглед е много трудно да бъде разказана каквато и да е предварителна история. Затова пък има прелитащи самолети. Не ги виждате, но ги чувате. И по звуците, преценявате, че правят маневри постоянно, което означава, че са в боен режим. Това е всъщност политико-военната нишка, с която героите вече имат съвсем друго присъствие. Създава се усещането, че тези мъже са част от нещо по-голямо, случващо се над главите им в този момент.
Впрочем, препоръчвам ви много интересна комбинация – 8 от Сърбия и Paths Of Hate. Два тотално различни филма, но казвайки едно и също. При това, 8 от Сърбия ни показва какво става на земята, докато самолетите летят, а Paths of Hate ни показва обратното.
Това изчистено развитие на действието, естетически изчистената среда (снежната обстановка си има специфичен чар в киното), липсата на диалог, играта със звуците, типажите и ... страхотния обрат на Съдбата накрая, в който видяхме до какво води желанието за отмъщение. Неслучайно и 8 от Сърбия е спечелил толкова много награди. Acim Vasic май е още една бъдеща звезда и определено ще следим работата му и занапред.
