Какво ли може да се случи в една гора, под едно дърво, зад един корен, където растат две коренно различни цветя - едното старо и отровно, другото младо и красиво. Има ли добри и лоши в тази анимация, която разглежда една ситуация в доста широк спектър?
К
огато си мисля за този филм се сещам за кармата. Едно безпомощно цвете, не може да мръдне, не може да извика или поне няма кой да го чуе. Но то вижда красотата в природата и я оценява, жадува я, иска да е част от нея. Но старото цвете, преживяло повече мъка и болка му обяснява как всичко това носи зло и как ще го нарани. Това, естествено, обезкуражава младото цвете. Нощем на лунна светлина обаче мечтите се контролират много по-трудно. И то мечтае както винаги съм си представял че мечтаят цветята. Да бъдат част от това гигантско цяло, което е природата, без да им пука дали ще запазят собствената си цялост. Важното е животът да продължи!Там, където няма хора, няма зло. Е, няма и добро, в смисъла който ние влагаме. Нещата просто се случват. Кръговратът е много по-сложен, отколкото можем да си представим. И въпреки че се опитваме да обясним нещата с човешки термини, истории и ако щеш - приказки, принципите в природата въобще не ги е еня за това. Всичко има някаква роля и в тази анимация виждаме и 'добрите' и 'лошите' да изпълняват своите. Сърничката или каквото е там смачква семейството на отровното цвете. Това е зло. Но тя бяга от нещо, значи не е съвсем виновна. От същото това място пък се ражда красивото цвете. Значи сърната е добра. Но тя идва да изяде същото това цвете. Отровното я спасява. Значи то е добро. Но то мами младото, за да отрови сърната, което и прави. Това е лошо. Но от трупа й гадните насекоми, съсипвали живота на цветята, правят така, че да се родят много от красивите потомци. Значи и насекомите са добри.
Виждате как тези наши понятия се размиват до безбожност, когато става въпрос за естествени процеси. Всички участници обаче са си изпълнили ролята. А красивата мечта да бъдеш част от нещо по-голямо, по-велико от теб, всъщност завършва кармата.
Относно качеството на анимацията - сцената е една и няма много движение. Въпреки или може би точно заради липсата на динамика, детайлите са изпипани до краен предел. Близките планове на цветята, а и на насекомите, разкриват текстурата им. Тя е така направена, че почти усещам свежестта на младото и изсъхналата, покрита с рани кожа на старото растение. В началните фази на анимиране, когато рисунките минават от 2D в 3D, авторите са имали значителни трудности, особено в предаването на израженията. Въпреки всичко са се справили и замечтаното лице на едно цвете ни кара и нас да мечтаем.
