Български анимационен филм от далечната 1974. Стилът на рисуване, звуковото оформление, изпълненият с черен хумор сценарий ще ви върнат в епохата на социализма, с всичките й противоречия. Всичко това единствено със средствата на анимацията.
Б
ългарското късо кино от соца се намира трудно в мрежата, а и като цяло почти не присъства в културните представи на масовата аудитория. (не се колебайте да ме поправите ако греша – [email protected]) Не така стоят нещата с пълнометражните филми – представите, спомените и при някои носталгията по байтошевото време задължително минават през „Дами канят”, „Козият рог”, „Оркестър без име”, „Топло” и т.н. В тяхна сянка остават както недооценени или забранявани шедьоври във „фийчър” формат, така и почти цялата късометражна кинематография. Скрити бисери като „Хороскоп” има малко в мрежата, а останалите прашасали ленти ще изгният по киноцентрове, национални телевизии и всякакви ведомествени видеотеки. Определено трябва да ни е яд.Искрено се надявам в скоро време да мога да зарадвам аудиторията на Кинематограф.BG с едно по-пространствено задълбаване в цялостната тема за българското социалистическо късо кино. Дотогава, този филм е перфектното антре.
Естествено, никой не е сляп. Анимационният и разказвателният стил в „Хороскоп” са трудносмилаеми за всеки себеуважаващ се YouTube-aджия. Нека поне за малко преодолеем разглезените си привички на гледане, породени от продуктовата същност на Седмото изкуство днес.
Нека също опитаме да се пренесем в 1974, която е баш в пика на един от най-тежките за интелектуалния труд периоди на социализма. След затоплянето през 60-те, потушената Пражка пролет вместо свобода е донесла допълнителни окови за целия съветски лагер. Всякакво мислене, различно от заложеното в партийните директиви, и допускано поне частично до 1968г., ще изчезне почти напълно от литературата, филмите, музиката и общата картина на ежедневието поне до 80-те. По същото време бившият интелектуален галеник Георги Марков излъчва „задочните” си репортажи за България от Лондон, където малко по-късно ще бъде убит от КГБ.
И той остава в историята като един от малкото добре познати дисиденти. Защото по онова време много хора, политици, и по-обикновени лайнари, които днес пикаят словесно на социализма и идеологията му, тогава волю-неволю са членове на омразната партия и целуват герба с петолъчката и „1944” на него. Без да съдя никого искам да кажа, че така или иначе всички са в кюпа. Смелостта за радикални послания или действия е дотам задушена, че и до днес не може да си поеме въздух.
Място за критика към абсурдните канони на действителноста тогава има единствено в завоалираните послания на някои творци, каквито виждаме и в „Хороскоп”. Този път не искам да изброявам тези места във филма, които са ми направили впечатление.
Препоръчвам наистина на всеки, ако не ги е забелязъл, да го изгледа още веднъж. Това определено ще ви помогне да усетите времената, в които певци, режисьори и актьори не могат да ви кажат в пряк текст какви са ви проблемите и за кого да гласувате. Защото официално проблеми няма, а избора в бюлетината е един.
Сценарият на Йозиф Перец и филмът на Зденка Дойчева обаче не са актуални само с повече или по-малко скритата си критика към личности и идеологии. Гледаме един изпълнен с черен хумор преглед на цялостната човешка глупост. Отново ви оставям без примери, с надеждата сами да сте усетили всичко това. Нека изритаме консуматорската лигавщина от гледането.
Завършвам с надеждата скоро пак да ви пиша за хубав стар български късометражен филм. Последен комплимент към „Хороскоп” за музикалното и звуковото му оформление, които сами по себе си са шедьовър.
