РЕЖИСЬОР, СЦЕНАРИСТ И ПРОДУЦЕНТ Steve Cutts
Steve Cutts отново е тук с характерния си критичен поглед и чувство за хумор. „In the fall" забавлява и ни предизвиква да направим равносметка: ако знаем, че днес е последният ни ден – бихме ли умрели с усмивка?
П
одбраната за саундтрак „Game of pricks” на американската инди рок банда „Guided by voices” ни казва, че „никога не можеш да бъдеш силен, можеш да си само свободен”. Макар да бих оспорил подобно твърдение, то е добра отправна точка към философията на Steve Cutts, изразена в кратката му анимация „In the fall”.Свободата е централната тема в нея. Тя, на свой ред, граничи с въпроса за икономическата мотивация при избора на професия – нещо, на което като че не се обръща достатъчно внимание. Твърде често хората загърбват „страничните” си интереси, за да имат доходоносна работа. А всеки е най-ефективен когато се занимава с онова, което му е присърце. Тогава той ще бъде най-полезен за себе си и обществото. Пазарът на труда обаче има други цели, твърде често стоящи встрани или противоречащи на прогреса. За да съумеят да играят успешно по неговата свирка (а трябва да е тъкмо обратното), както и за да отговорят на нечии външни схващания за „престиж”, мнозина жертват интересите си и надяват корпоративния или друг хомот.
Разнообразието в живота приключва малко след навършването на пълнолетие – топката, колелото, играчките, костюмите на супергерои, каската на Дарт Вейдър, катеренето по дървета, гаджетата и спортът намират своя палач в лицето на онази част от вестника, озаглавена „Работа”. Те биват заменени от екран, бумащина и скука.
Скуката също може да бъде и е предмет на научен интерес (поне от страна на психологията). Тя е индикатор за нездравословен живот и престъпление спрямо собствената личност. Когато умрем ще скучаем цяла вечност. Ако греша – супер – но няма как да знаем със сигурност. Затова, ако още не сте скочили с парашут, яли броколи или плували с делфин, направете го. Ако животът ни може да бъде събран в рамките на няма и две минути анимация – вероятно имаме по-малко за губене, отколкото предполагаме. И още по-малко за разказване.
Ако единственото нещо, което променяте в ежедневието си са цвета и формата на вратовръзката – оглеждайте се за бананови кори и пеперуди. От друга страна – какво пък – може тъкмо смъртта да осмисли живота.
