Има нещо, на което като човек на изкуството много държа, творецът трябва да бъде будител, а не самозабравил се псевдоартист, откъснат от народа, нравите и битието му във високата си кула. Това много ми прилича на Дафи Дък, който се пече във фурната и се полива със собствен сос в тавата, но пък пее с пълно гърло, защото не осъзнава какво му се случва. Нашата нелека задача днес е да предадем важните идеи и идеали на един обезверен народ, но на неговия език, за да ни разбере, да ни повярва и да тръгне след нас, това не става с арт-изцепки (празните киносалони го доказват), защото хората не се идентифицират с тях.

Като дете израстнах в Либия. Завърших образованието си в България и след това започнах да пътувам. Не го правя просто заради пътуването. Правя го с ясното съзнание, че ще прекарам дълго време на дадено място. Някакъв адреналин. Смяна на страницата, на историята. Турция, Иран, Египет, Русия , Кипър. Днес съм в Дания. За утре все още не знам.

Много ми хареса да режисирам! Толкова е вълнуващо ти да създаваш историята и да я композираш! Като дойде времето аз да застана пред камерата направо не ми се искаше, толкова ми беше приятно зад нея! Но когато съм ангажирана към проект само като актриса мисля си за моите неща, сцените които предстоят и момента на стъпването на снимачната площадка е много специален за мен! Спомням си всичките ми първи сцени от филмите в които съм снимала! Страхотен адреналин!

За колкото и тежък сюжет да става дума на мен винаги ще ми е по-интересно да го направя по-скоро „зрителски“, отколкото „авторски“, в този смисъл, в който зрителското е всичко от Холивуд през 70те (Скорсезе, Де Палма, Копола, Фридкин, Пакула) до Содербърг, Иньяриту, Полански и Сам Мендес. Авторското пък е там където са Апичатпонг, Сокуров и Бела Тар. Колкото и да живея в Русия, Тарковски и адептите му така и не можах да ги заобичам. За мен „Дзифт“ и „Източни пиеси“ си остават най-добрите български филми за последните х години.

Киното е единственият възможен за мен език, чрез който общувам с останалия свят. В мен се случва толкова много, чувствам неща, които не могат да бъдат предадени чрез думи. Всичко това мога да споделя чрез езика на киното. Ние можем да общуваме, да говорим, да пием по нещо, дори можем да правим любов, да започнем връзка. Но вие така или иначе няма да ме познавате. Ако гледарте филма ми, ще можете да ме разберете много по-добре, отколкото ако лежим без дрехи и се целуваме.