Деян Енев за мен е магнетичен автор - задълбочен и чувствителен, но някак неуловим, трябва да се настроиш по определен начин, за да затрептиш на неговите честоти. Тогава става магия и започваш да разбираш необикновени неща. Когато прочетох Заложна къща - разказ не по-дълъг от страница и 10-тина реда - бях разтърсена... Спомням си как се разтреперих и сълзите ми започнаха да се стичат една след друга. Ако сте чели разказа, вероятно знаете колко голяма и на практика неразрешима е загатката - какво всъщност се е случило с двамата герои. Този въпрос не ме оставяше на мира.

В България и на полуострова на който се намираме, има изобилие от вдъхновение за всеки един жанр, та дори историите, които могат да се синтезират, биха били изградени не от един жанр, а от няколко. Дотук с въведението... Българските автори кинематографисти имат един основен проблем и той е, че искат техните драми да са чужди, да са направени по чужд модел, като на колегите им от западна и северна Европа...

Мисля, че духовното е във всички нас, без значение дали сме в Индия или в България, просто там хората се раждат с избор от стотици различни вярвания, а тук в повечето случаи сме кръщавани 1 година след раждането без да ни питат. Голяма част от хората в Индия нямат почти нищо материално, но винаги са с усмивка на лицата. Тук много хора имат повече от колкото им трябва, но въпреки това са нещастни...