Джет Блек е наемник, който пътува във времето да убива хора. Една вечер спира да пие едно кафе в заведение, което тъкмо затваря, но сервитьорката в крайна сметка решава да му отвори без да осъзнава, че това ще й насочи живота в съвсем нова посока.
Не правете асоциации с Looper. Този филм е направен няколко години преди Looper за фестивала на Schweppes, а и концепциите им имат значителни разлики що се отнася до пътуването във времето. Все пак обаче този филм взаимства нещо – кръвта от носа при пътуване във времето от Primer. Това далеч обаче не е проблем. Идеята в Jet Black далеч не е толкова иновативна, но и по-якото е, че фокусът изобщо не е върху пътуването във времето, а върху една толкова проста ситуация – среща в заведение. Сервитьорката е заинтригувана от среднощния си клиент, а той е заинтригуван от нея. Една любов от пръв поглед... която изобщо не тръгва от цветя, притеснение за първа среща, а тръгва от случайна среща с пистолет, с който и двамата се заплашват да се убият, с история за тъмни дела и светло бъдеще. Забележете иронията. Тя просто му казва „вземи ме с теб“. Този рязък обрат на 180 градуса в иначе правата (скучна) линия на живота е елемент, върху който се базират много филми и романи. Мисълта просто да зарежеш живота си и да започнеш изцяло нов с пари... Дали тази мисъл ще ви жегне или не, можете да приемете като авто тест, заложен във филма. Поредният късометражен филм, който предизвиква толкова помисли след това. Разбира се, актьорската игра е великолепна, което превръща ефекта на „да хванеш пътя към хоризонта“ в пеперудки в стомаха у всеки, който по една или друга причина не е удовлетворен от живота си. Приятно гледане!
