Какво се случва, когато Богатият се приближи до Бедния? Обикновено на първия му замирисва лошо и някак между другото пуска монета в чашката на втория. Но понякога се случва сближаване. Kleingeld (Дребни) е една от номинациите за Оскар през 2000г.
В крайна сметка мениджърите на инвестиционни проекти и просяците споделят общ тротоар и душевност. Всички хора са еднакви – просто хлябът на едните зависи от милостинята на другите.
Визия на високо ниво! Още началният кадър заявява авторски почерк – виждаме настръхналите над човека черни сгради в предния капак на автомобила. Впрочем, защо колата? Ами защото тя е символ на материалното благополучие, на физически осигурения и “опредметен” човек. Колата е и необходимост, и лукс. Тя ни успокоява, че не сме бедни. Че вън от нея (и от офиса) има много по-бедни и нещастни люде от нас. В Small Change автомобилът е повод за среща между светове. На човекът с платено паркомясто и на човека без дом.
Градът е визуализиран мрачен и красив. Надвиснало сиво небе и дехуманизирани ъгловати постройки. И кал – на паркинга и сред хората. Има упорство и при Хофман, който многократно кара през локвите, и при просяка, който продължава да чисти. Цял живот се цапаме и се пречистваме…
Такъв сюжет, следващ всекидневните промени в историята, изисква динамичен и и безупречен монтаж. Тук всичко е наред още от самото начало – с кратко интро колелото на разказа се завърта…
Първият ден, в който двамата заговарят – Хофман говори, просякът слуша - казва много за отношенията им изобщо. Началната точка задава асиметрията в социалния статус на двамата. “Това е не защото ми миеш колата, а като подарък (милостиня)!”. Дарението обикновено ни кара да се чувстваме добре, защото изтъква превъзходството ни над нуждаещите се. Това е властта на дара.
На втория ден Хофман посяга към телефона, за да повика охраната. Тогава вижда тътрузещите се крака на бездомника около колата. В този момент, в безветрения остъклен офис, в далечната хладна кула на Прогреса, се пръква Съвестта. Повече: ражда се Човекът и Човекът припознава себе си в другия отсреща.
Всъщност, двамата установяват едновременно шантави, но и вътрешно необорими правила на играта, някаква негласна уговорка, фина система сред царстващия хаос или просто сделка за взаимопомощ: импровизирана автомивка срещу няколко дрънчащи монети. Всичко изглежда на място, но любопитството на Хофман дълбае да разбере повече. Вълнува го какво мотивира хората да са точно толкова ирационални, направо абсурдни в действията си. Какво по дяволите движи несретника!? Или какво от ангелите – него и осакатените му крайници!? На Хофман – човекът на точните калкулации и финансовите транзакции – тия неща съвсем не са му понятни…
Затова каля колата и така устройва ново разкриващо предизвикателство пред просяка, чиито мотиви трябва да бъдат докрай изследвани. И не само бездомника – хората въобще вече са му интересни. През бинокъла вижда секретарката не в рутинната офис среда, а като емоционална личност – дама, която се среща с любимия след работа. Освен всичко, Хофман вероятно се чувства самотен…
Тогава се появяват парите и бутат неумело скрепеното убежище на съвестта, мисълта и грижата за другите. Появяват се гротескно – банкнота от 100 марки, която не може да бъде развалена - защото Хофмановото падение трябва да бъде пълно. В момента на кратко замисляне все пак побеждава егоизмът. Превъзходният и Превъзхождащ човек никога не се крият от очите на другите. Очите на другите са голяма отговорност .
Няма как, намесва се и Провидението. По невнимание Хофман блъска просяка. Грехопадението му, казахме, ще бъде тотално. Човекът греши, Небето наказва. А в мига, в който анонимният град все пак среща героя с бездомника, началната асиметрия отново е налице, но с обратен знак – просякът е високо горе като съзнателен израз на достойнство и чест, а Хофман е малък, нелеп и много, много грешен…
Сигурно трябва да си даваме сметка, че понякога окаяният старец с протегната черна ръка е сам Бог. Или пък е странник в автобуса, който се прибира вкъщи, както се пееше в едно парче…
