През 1956 Albert Lamorisse създава филм за историята на едно момче, което се сприятелява с червен балон. За една година печели Оскар, Златна палма в Кан и сърцата на много хора по света. 57 години по-късно, тази вдъхновяваща история спечели и нас.
Le Ballon Rouge на мен лично ми беше адски интересен филм. Не е задължително и на вас да е, но щом четете този текст, вероятно ви тегли любопитството. 1956 година… Макар и не толкова далеч, ако разглеждаме човешката история, всъщност това число си е далеч от нас и го асоциирам с учебник по история. Фактът, че мога да гледам истински филм, заснет тогава ме кара да изпитвам особено уважение към историята. Това е и първото нещо, което прави филма интересен. Той не е просто филм, но и прозорец към миналото. В него можем да видим как са изглеждали тогавашните улици и то толкова реалистично и естествено предадени, че да се почувстваме наистина все едно сме там. Освен улиците, можем да видим и бита, облеклото, външния вид, маниерите на хората по онова време. И то без да четем учебник по история, а потапяйки се в света на един филм. Това е безценно.
Също така, може и да не ви е направило впечатление, защото сме свикнали с цветовете навсякъде, но Le Ballon Rouge е цветен. Едва три години след първия цветен телевизионен сигнал, което за времето си е революционно. И гледайки как балоните се издигат величествено на тогавашния Париж, се сещам за съвременните реклами на LCD телевизори, които често прибягват до цветните елементи в града, а някои реклами са си същите като въпросната сцена. Цветни балони в безцветен град... Не знам дали Albert Lamorisse е осъзнал, че с този филм рекламира цветната телевизия, но и няма особено значение. В този контекст, приказката „всеки нов фокус е добре забравен стар“ придобива още по-голяма сила.
Времетраенето от 34 минути днес вероятно би отегчило една немалка група от зрителите, но тези, които му дадат шанс докрая, според мен няма да съжаляват. Защото Le Ballon Rouge докосва. Не мога да кажа, че е нещо свръх гениално, или че виждам някакви дълбоки житейски мъдрости в него. Той просто докосва такъв, какъвто е. Нито повече, нито по-малко. Това, което го прави още по-силен е и липсата на негативизъм в него. Днес може и да кажете, че това не е преимущество, но през 1956г още се е носил духа на пост Хитлеровите времена на жестокост, омраза и страх. Тогава този филм е бил един щастлив светъл поглед нагоре, който толкова години по-късно докосна душата ми. След като го изгледах дълго време остана в мислите ми, а всеки път като се сетя за него, вътрешно трепвам леко. Le Ballon Rouge е красив филм. Нищо повече не мога да кажа, освен че се надявам и вие да го оцените.
