Жена влиза разстроена в обществена тоалетна след скарване с приятеля си. Останала сама, изведнъж чува прошепнат зов за помощ от една от кабинките. Кой или какво е вътре? Класически хорър филм, препоръчваме да се гледа на изгасени лампи и с усилен звук.
Има причина класическите техники да са класически – работят. Така и в този филм режисьорът Shariff Nasr е решил да ни плаши със старата изпитана техника “тишина – шок – тишина”. Обаче този метод има една уловка. Ако не го направиш като хората и не си изпипаш звуците – всичко пропада много драматично. Много по-драматично от неуспешния ти звуков ефект.
И така, казвайки това, ми е много приятно да отбележа, че в случая с Love Hurts нямаме подобен проблем и филмът е един много добре реализиран хорър. Първото нещо, което ми направи впечатление е кинематографията – още в отварящата сцена виждаме освободено движение на камерата, целящо да избяга от класическия подход и прекрасно композирани сцени.
Имайки предвид ужасното осветление (което може да мине за целенасочено, но между нас да си остане, по-скоро е от липса на стабилен бюджет), атмосферната красота на определени сцени говори за талант и добра естетика от страна на режисьора.
Грима на привидението също си струва да бъде отбелязан. Лесно е да купиш от куку-магазина изкуствен “мъртъв” крак. Далеч по-трудоемко е да си играеш да гримираш истиските крака на актрисата и да й рисуваш вените. Да не говорим за момента, когато я показват изцяло и очите, за които все още не съм сигурна дали са направени в пост-продукцията или са с лещи. Точки за старание!
Както вече споменах, друг силен плюс на филма е озвучаването. Тъй като хорър филмите от този тип работят на атмосферен принцип и атакуват първичните усещания и страхове, изключително важно е да се намери точния баланс между драматична фонова музика, тишина и ефекти. Както майка ми казва – добрият грим е този, който не се забелязва. Е, при звуковите ефекти е същото. Ако не им обърнеш внимание, защото си твърде потопен в самия филм, значи зуковия екип си е свършил добре работата,.Точно така изгледах Love Hurts – потопена и любопитна, а не умуваща над уместността на този или онзи ефект.
До тук с позитивите. Като един отдаден фен на хорър филмите за мен е изключително важно историята да е добре изпипана, а тази в Love Hurts ме остави в леко недоумение. Ако приемем, че привидението е на въпросната самоубила се госпожица, каква е логиката тя да атакува друга жена в същото положение?! Не е ли по-логично жертвата да бъде мъжът, който я е наранил? Въпреки, че се насладих на тръпката от филма, краят му ме остави с впечатлението, че нещо в историята беше недомислено и тя би била много по-силна ако привидението си беше подбрало по-добре кого да наказва.
