Приказка @ Кинематограф.BG

Т рябва да вметна няколко неща преди да пристъпя към скучния ми аналитичен тон. Първо, анимацията е сътворена на таблет с помощта на няколко софтуера и то преди 5 години, когато технологиите ги имаше, но бяха по-дървени отсега. Второ, като харектеристика този филм влиза в категорията „нямо кино“, защото е направен по тертипа на немите филми от 20те. Скоро си припомнихме този вид кино с Артистът, за който много се говори, защото спечели Оскар. Трето, филмът визуално впечатлява с леко абстрактните картини, чрез които изобразява земя, планини, дракони, небеса, скали и прочие.

Като сюжет, до самия му край не е кой знае какво. Правя асоциация с „... и юнакът пребродил девет планини, за да стигне в десетата, където бил двореца на...“, което е яко, защото това си е наша народна метафора, използвана в много приказки, с които съм израстнал. Краят обаче е краен и взривяващ (както прожекцията му на LIVE изданието ни доказа), който ме кара да се замисля колко ли мрачни и извратени картини си е представял Дани (създателя), когато като малък са му чели детски приказки за заспиване. Това го казвам с топли чувства, защото именно с този си край тази анимация ме грабна и си казах „това ще е...“. Нестандартна, ще накара бабите ни и дядовците ни да се хванат за главите, а на мен ми става фаворит, защото от парченцата на счупените стереотипи може да се сътворят уникални неща. Впрочем Имитатор не остава по-назад по отношение на нестандартна идея, също на Дани Лазаров.

Този филм ме накара и да се замисля за нещо, на което много рядко обръщам внимание. Знаете ли колко често употребявате идиоми – изрази, чието значение няма общо със значението на съставящите го думи? Много... Всеки ден във всяка ситуация, с всеки човек се случва да кажем нещо, което няма общо с буквалното значение на думите. Я си представете да се случи нещо, утре да се събудим всички без „идиоматичното мислене“ и всичко което говорим да го възприемаме буквално. Светът или ще се сбърка или ще си измрем всички от глад и жажда...