Right Place
РЕЖИСЬОР KOSAI SEKINE  •  ПРОДУЦЕНТ NORIHISA SATO
Япония / 2005 / 5'
Героят в този филм е обсебен от манията светът около него да бъде подреден. Какво обаче изпуска от живота, гонейки недостижимото състояние на перфектност на околния свят? Това състояние трябва ли да бъде диагноза или е просто характеристика?
С лед като гледах филма за пръв път, проведох вътрешен разговор със себе си, защото една част от мен автоматично осъди този човек, но друга част от мен ми казваше „човечеството не би било толкова цветно, разнообразно и красиво ако не бяха всички тези различия между хората, а в случая това е неговият отличителен белег“. Разбира се, този диалог е търсен ефект, защото Sekine е построил филмът, така че да го провокира. В първата част на филма, ние наблюдаваме пасивно вътрешния свят на този човек и чисто инстинктивно всеки си казва „защо по дяволите...“ Какъв е смисълът от всичко това?!
 
След сцената в супермаркета, обаче неговият монолог, започва да реагира с зрителите и резултатът е един мисловен сблъсък дали толерантността може да надделее над първичното чувство за отхвърляне на този тип хора, които откровено могат да бъдат адски досадни. Впрочем, сцената, в която той вдига чорапите на жената беше неочаквано кратка и мимолетна, което не знам дали е случайно или е въпрос на визия на японците, които възприемат тези „агресивни сблъсъци“ между хората по доста по-критичен начин от нас. Япония е в свят, в който агресията е сведена до учудващ минимум и може би затова като общество са така добре развити, макар и в последно време да излизат наяве някои обезпокояващи факти като например големия брой самоубийства и самотни хора, които не могат да намерят своето място в обществото. Дали Right Place не е бил направен именно с цел да подобри гледната точка на хората и да ги направи по-толерантни?!
SUBSCRIBE
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+