4 души. 4 съдби. 3 лични трагедии. 1 влак. Six Shooter е мрачна драма, в която всеки бяга от нещо в търсене на друго нещо на фона на шокиращ черен хумор в стил McDonagh, зад който обаче се крият и някои фундаментални истини за живота.
С
ъздаден през далечната 2004, Six Shooter е странен. Много странен. Толкова странен, че печели Оскар 2 години по-късно, British Indipendent Awards 2005 и е номиниран за BAFTA (уви The Banker на Michael Sheen печели). Странен, защото на няколко пъти филма ме довежда до състояние, в което не знам дали да се смея, дали да се разплача и дали случайно не преоткривам някоя истина за живота. Други, разбира се, може да не вложат толкова много в този филм, но аз лично бях разтърсен, когато свърши...
Martin McDonagh, който нашумя последните години с In Bruges и Seven Psychopathes е изградил Six Shooter, залагайки на дълбоко психологическо изграждане, което прогресира с всяка една сцена, за разлика от прякото действие, което е 1/5 от този филм. Ако в началото си градим първи впечатления за героите, то с напредването на филма, установяваме колко различни са те и как всеки има своя истина за живота и нито една може да бъде приета или отхвърлена на 100%. Хлапето се изявява като социопат, но дали наистина е така?!
В една статия за Six Shooter на Priya Jane, намерих следния коментар „in the absence of authority, McDonagh’s characters live by their own individual moral codes, and violence usually erupts when these codes collide“. Този коментар е интересен, защото ако например Donnelly (протагониста) е човек с модерни либерални възгледи, включващи уважение към мъртвите, учтивост, усещане за състрадание, то Хлапето има ли изобщо „морален кодекс“ или на наш език казано морални ценности?! Защото, ако няма, то това не е точно сблъсък.
Определението за социопат е човек, който използва речта в буквалния й смисъл и не умее (или не иска) да борави с нея освен чрез преките значения на думите, то и чрез контекста, преносните значения, заобикалките, интонацията и прочие различни методи да кажете едно, ама да предадете различен смисъл с цел или без цел. Тези различни методи са създадени от човечеството, за да регулират по някакъв начин социалната интеракция между хората и да се избягват странните ситуации, които биха се получавали ако всички хора бяха социопати. Социопатът не се интересува от обратната реакция на хората, защото не счита за нужно да се съобразява с тази морална система. Според тях, човек трябва да действа индивидуално според собствените си виждания, а не според общите такива. Това определение като че ли пасва на Хлапето. Но...
... на няколко пъти Хлапето все пак казва някои неща, които излизат от тази дефиниция и откровено казано ни объркват като публика. В края на филма последните му думи към Donnelly са „съжалявам за жена ти и всичко“. Това проява на вид съжаление ли е?! Защото съжалението не е много типично за този тип хора. Очевидно и за Donnelly, който рискува да бъде застрелян, за да спаси Хлапето. За нас, това е противоречие и никога няма да бъдем на 100% сигурни дали Хлапето наистина е социопат по душа, или е развил това си отношение към света в последствие по едни или други причини (като например епичната сцена с взривената крава, която със сигурност е оставила следа в развитието му).
Още един момент, хвърлящ съмнение върху безсърдечната душа на Хлапето е фактът, че той е доста забавен. Да, хуморът му не е за всеки, но ако беше в друга среда (например такава, в която не всички са трагични заради смърт), надали всъщност бихме установили, че е социопат. И в този ред на мисли, отчитайки факта, че влакът беше почти празен, Donnelly във всеки един момент би могъл да се премести, но не. Нещо в Хлапето го привлича. Дали неговото счупено поведение не хвърля малко светлина върху трагичната душа на Donnelly, който би могъл да изиграе и някаква позитивна роля в иначе тъжния живот на Хлапето? Не мога да твърдя нищо със сигурност, защото различните хора по различен начин биха разтълкували мотивите на отделните герои.
Докато Хлапето е бруталния катализатор на филма, той не е фокуса. Six Shooter започва и свършва с Donnelly, който макар и пасивен в сравнение с Хлапето, е ключова фигура, защото Six Shooter е горе-долу история през неговите очи. Той е готов на самоубийство, защото в живота му липсва светлина, а този ден конкретно беше прекалено трагичен, за да може някой след това да разсъждава нормално. Първо, смъртта на жена му, после смъртта на детето на двамата непознати, после самоубийството на майката, после арогантното поведение на Хлапето, че и накрая разстрел, в който замалко самия той да получи куршум... Липсата на някакво просветление какво се очаква да прави след такъв ден води към едно – куршум. И тук виждаме нещо силно – човечността, която той таи в сърцето си. Той застреля заека си, изхождайки от бъдещето, че не е хубаво да го оставя без стопанин. След това той случайно пропусна главата си. След това куршумите свършиха. На този свят няма случайни неща. Значи това не е било решението. Последния кадър, в който Donnelly държи обезглавения си заек и казва „what a fucking day”, леко обърква публиката, защото след този мрачен, направо черен филм, през който героя минава, тази сцена хвърля малко светлина и надежда, че по-зле не може да стане. Значи може да се върви само нагоре. Възход. Дали Donnelly ще остане същия човек, занапред?
Six Shooter е сложен филм и сигурно изпускам доста неща. Всичко в този коментар е плод на лични интерпретации и не претендирам, че всичко е точно такова, напротив, Six Shooter е от онези филми, чрез които можете да установите колко различни могат да бъдат отделните гледни точки.
