Болест за съзнанието, объркваща смесица от невероятна текстура и наситени цветове, пренасяща ни в абстрактен алтернативен свят, в който асимилацията е неизбежна. В служба на красивото, изградено от една чужда визия в далечен свят или завръщане към реалното и свободата?
О
ще в началото на тази анимация ни е представена планета, която привлича и поглъща всичко около себе си. На нея попада и едноокото кълбовидно създание, което ще бъде и главният герой в това объркващо творение на японския режисьор Shunsuke Saito.Отваряйки око създанието вече се намира в един нов свят. Малката градина може да се интерпретира и като анимирана метафора за Райската градина, снемайки религиозния товар на самото понятие. Обитателите на този свят са от странни по-странни – триоки летящи създания, прелитащи енергийни квадрати...
След интеракцията си с един от тези енергийни квадрати, осветяващ едноокия герой – започва и неговата трансформация, асимилираща го в имагинерния свят.
Доколкото се разбира в процеса на историята – малките създания, попаднали на тази планета, служат за „развъдник” на нещо подобно на цветя, израстващи от главите им. Разбира се, в този приказен свят тези „крайници” са красиви, изпълващи всички части на планетата, сътворяващи една прекрасна визия, в която всичко изглежда в перфектна хармония и на място. Друг е въпросът, обаче, доколко малкият едноок герой е в съгласие с това да бъде асимилиран и да служи за тази естетическа цялост.
След дългото противопоставяне и опитите му да избяга от този поглъщащ всичко свят, той успява да се откъсне от веригите на тази служба.
Дотук филмът е толкова объркан, че чак може да усетим огромното напрежение в опита да го разберем. Ако Saito беше спрял до този момент, то Small Garden може да се нареди сред една от най-сбърканите анимации, което реално не е и нищо ново при опита за интерпретация в рамките на японското кино.
На финала, обаче, ни се дава и частично обяснение, което е от огромно значение за всичко случило се в рамките на този фантастичен, имагинерен свят, сякаш визуализиран на основата на образи, дълбоко скрити в подсъзнанието на малкия герой.
Връщайки се на своята планета едноокото създание се прибира в малката си къща, където погледът му е привлечен от красиво аранжирания аквариум с рибка в стаята му. Последното действие в тази анимация разкрива, и по чисто символичен начин ни подсказва за смисъла, скрит частично в предходните моменти. Пускането на рибката в езерото е израз на желанието за свобода, пречупването на бариерите и границите, както и снемане на собствената егоистична природа към всичко заобикалящо ни. Поука може да търсим в това, че дори да попаднем в един прекрасен и приказен свят, в случая с аквариума, както и с красивата планета, то този свят е ограничаващ, потискащ и e чуждо творение, което непосредствено ограничава свободата ни.
Именно тази финална част на филма ни изкарва от цялото объркване, внедрява, дори и частично смисъла, заложен от Saito. Подобна техника на синтеза на диферентни части и елементи, както и последващото им хармонично сливане не е нещо ново за японския аниматор. Брилянтен пример за това е и късометражният Yume (2006), където сякаш от несвързаните изначално в съня събития, в резултат ни се дава една пълна и адекватна картина на случващото се.
