В САЩ едно от изискванията за всяко игрище е да има естествена трева, за да получи лиценз за официални мачове. Игрището на Trona High School, насред калифорнийската пустиня, е единственото "dirt" игрище с лиценз, заради невъзможността да се поддържа трева. The Sandman е фрагмент от живота на отбора на това училище.
T
he Sandman е портет на един отбор. Момчета с впечатляващ хъс, енергия и най-вече здрава връзка помежду им. Те не са просто група или приятели. Те са ОТБОР. Крещят с цяло гърло един за друг, гледат се право в очите и знаят какво искат – да победят. Изкусно разказан с изчистения си кино език, този филм не ни представя история, а ни потапя в миг на искрена и буйна емоция, с която тези момчета се надъхват и подсилват това, което наричаме отборен дух.„The Sandman" е непретенциозен, но съвършено заснет, с нито кадър повече или по-малко. За краткото време, в което наблюдаваме последните наставления на треньора, виждаме лицата на всеки един. Мълчалив, концентриран поглед, в който четем и уважението към предводителя на един отбор. Във втората част ги наблюдаваме да си комуникират по техния начин. Тази комуникация за някои може и да се струва преувеличена, но тя е естествена за спорта и ключова за особената връзка, която имат те помежду си, докато са на терен. Благодарение на тази връзка, отборите са това, което са. „The Sandman" е интимен поглед в бетонната и квадратна среда, в която се коват едни струни в отношенията между съотборниците. Тогава, когато те са най-открити и спонтанни, когато се движат в кръг и се синхронизират по свой си начин.
Всичко това е реална история, за реален отбор, в реално училище, из пустините в САЩ. Trona High School е единствената гимназия в щатите, която има лицензирано „dirt” игрище, т.е. без трева, тъй като почвата там не позволява поддържането на такава.
