Шокът и страхът, мъжът дебнещ жената, обсесията и скритите намерения... Плашеща и провокираща история за неочаквания преследвач. Какво става, когато той се окаже нещо коренно различно? Ужасът при преобръщане на всяка една наша представа за познатото...
Само с бюджет от 2000 долара, излезлият през 2010 г. двуминутен филм the Winter Stalker на Stephen Reedy ще разбие всяка една илюзия за Коледа. В късометражните си филми американецът успява да съчетае и изкара на преден план ужасът от най-обикновените реалистични ситуации като в Lonely Guy и Every Night. Драматичният наратив в много от случаите отива отвъд ужасното на пръв поглед и се трансформира в тъга и отчаяниe – с други думи експресията на тъгата по един епичен начин.
Следвайки тази визия the Winter Stalker, обаче, провокира по коренно различен начин. Още с първото гледане няма как филмът да не направи впечатление на всеки един зрител. Реализмът тук е трансформиран чрез метафори, но фигурира по своеобразно изключително елегантен и наситен визуално начин.
Зловещият наратив, наборът на изразни средства, визуалният ужас, снимките на Кейти, мръсната и противна визия на стареца, ужасяващите кукли и, разбира се, списъкът с имена… Изначалните релации са свързани мигновено със самото заглавие на филма – the Winter Stalker (без съмнение това напомня на американците за the Night Stalker или Ричард Рамирез), както и визуалните и изразни средства „крещят”, че ще става дума за сериен убиец. Дотук добре…
Това беше и първата най-ярка връзка при гледането на филма. По същество подобни сюжети са напрегнати и вълнуващи, плашат и ни провокират. Визирайки множеството американски филми на подобна тематика – и къси и пълнометражни, някак не е учудващо, че връзката веднага изскача по естествен начин. Reedy обаче брилянтно напластява и подбира образите, както и внедрява всяко изказано изречение, което неминуемо засилва визуалната наслада при асимилирането на изначалния сюжет. Всички кадри препращат към тази връзка като „по учебник”.
Всичко това става през първата минута и половина – в съзнанието на зрителя се е изградил образът на мъжа, дебнещ всеки ход на младо момиче, наблюдаващ в очакване тя да заспи…
Тук идва и шокът – the Winter Stalker се оказва не кой да е, а Дядо Коледа. С две думи: Весела Коледа и палете камините, защото не искате този Дядо Коледа да се промъкне през тях!
Белобрадият старец е станал символ на масовата коледна култура, всички илюзии обаче около него се изпаряват, когато човек порасне и идеята непознат да влиза в дома ви през коледната нощ става някак неприемлива... Stephen Reedy представя именно този концепт по един невероятен и реално плашещ начин, който обаче няма как да не се хареса.
Тази представа за Дядо Коледа също така напомня и на излязлата през 2014 г. Cinema version на Christmalo.win на Seotaiji, където белобрадият старец е репрезентация на злото в опозиция на Хелоуин.
Подобни сюжети провокират, защото са насочени към утвърдени митове и идеи – те шокират, защото подлагат под въпрос същите тези идеи и ги полагат в едно изцяло иновативно интерпретативно поле. В този специфичен контекст представите ни за добро и зло са размити и сигурността, която човек изпитва от познатото е неналична. Това е и основното достойнство на the Winter Stalker – той шокира и плаши, подстрекава ни към замисъл, дразни и кара сетивата ни да настръхват с всеки един кадър.
