Urban Abstract визуализира философската рефлексия за изграждане на понятие в съзнанието, без наличието на диферентни съставни материални компоненти. Формата е основополагаща за появата на идея за предмета в негативно пространство.
Я
понско-финландският Urban Abstract е опит за визуализация на светлините, трансформиращи се и образуващи формата на сгради и други предмети. Състоянието, в което изпада окото, съзерцавайки дълго светлината размива форма, цвят, материал, превръщайки се в съвкупност от малки светещи точки и линии, изграждащи в съзнанието ни представата за реални предмети.Всичко това е представено чрез плавен преход между негативното едноизмерно, двуизмерно и триизмерно пространство – поставящи алтернативата и проекцията към четиризмерност. Изначално, човешкото око забелязва непосредствено всичко около него, в него се разкрива идеята за сградите, улиците, дъжда, водата (градското и природното) – без да се впуска в опита за тяхното по-всеобхватно възприемане. Идеята за сграда в обема й се мисли откъм формата и материала – или всички тези съставни части, които сътворяват навлезлия в съзнанието ни образ, състоящ се от множество различни компоненти. Какво става обаче, когато този образ се визуализира откъм един единствен елемент? Малките проблясващи светлини се трансформират и представят структури, познати вече на съзнанието – понятията мигновено изникват в ума на човека, но тяхната материална форма е изцяло видоизменена.
Как работи съзнанието, така че да разпознава и сформира представата ни за определени обекти, тяхното понятийно мислене и смислова натовареност?
Urban Abstract е показателен по отношение на това, че не само разкрива символичната напластеност на даден образ чрез похвата на абстракцията, но и дава обратната зависимост. Външният фактор, съвкупността от светлини, привнасят в съзнанието идеята за цялото, за формата на обекта, без наличието на неговия материал. Въпреки снемането на материала, понятието, което добиваме на базата на представените ни образи, е дадено и още повече, то е адекватно.
Абстрактният образ е в естеството си символичен, той провокира човека в търсене на пълното разгръщане на този смисъл, даващ в това време и множеството диферентни по същност негови интерпретации. В случая с Urban Abstract зависимостта е да се представи абстракцията като реално изграждаща, тя добива форма, т.е. смисълът й е изначално заложен. В този аспект абстрактното не е насочено към напластяване на различни по природа интерпретации, а е с интенция към разкриване на конкретен образ, който обаче е нематериален.
Концептуално визуализираните предмети нямат пряка релация, но в същността си извеждат единността на идеята за пространство и наличните елементи в него, в конкретния случай – градът.
