Какво ще се случи, когато един журналист започва да разследва обява на бизнес, занимаващ се с легално отсичане на глави? "Услугата" е трилър на високо ниво, който ще ви преведе през тънката граница между нелепата шега и зловещата истина.
Когато видях 33 минути времетраене, в същия миг усетих как първичния ми импулс беше да прескоча филма, но пък прекомерния ми интерес към късометражното кино надделя както се случва в 95% от случаите. И не сбърках. Услугата е всъщност готин филм (по мотиви от едноименния разказ на Алек Попов), който си заслужава времето, защото е заснет според по-класическите норми, улегнали през годините на пълнометражното кино, което далеч не е лошо. Това се утвърждава като характерна черта на българското късо кино, което обаче и го прави по-трудно за пробиване по света, защото надпреварата вече е кой ще направи по-къс филм с повече смисъл, действие, история, герои. Освен това доста късометражни фестивали поставят лимити около 20тата минута и това стеснява цедката. Както и да е...
В Услугата, веднага разпознах Калин Сърменов, който за втори път го виждам в къс филм да влиза в ролята на сравнително повърхностен тип, заинтересован единствено от паричната стойност на нещата, но могъщ, докато е седнал зад бюрото си. Първия път беше в Заложна къща на Нешка Караджинска, един чудесен филм за дълбокия сблъсък между морални ценности и материални стойности. От друга страна Веско (изигран от Петър Калчев) е типичният работар, чийто индекс на удовлетвореност от живота е средностатистически. Скептицизма му към живота изобщо също е показателен. Ако не беше Главния редактор да го бута да проучи историята в дълбочина, надали той щеше да го направи, защото прави грешката, която правят много хора – да подценяват всичко, което излиза от нормите. Или да го надценяват, както в последствие се случи заради чисто човешките емоции, които няма как в един момент да не замъглят преценката.
Като изграждане, Услугата заслужава също добра оценка. Операторска работа, звук, диалози, тези технически критерии няма нужда да се коментират. На моменти даже има интересни проявления на сюрреализъм във филма, който са малко като да сипеш щипка девесил в кафе, но пък на мен ми харесват и като цяло придават този специфичен и интересен вкус, който филмът оставя. Пример за такъв момент е срещата между журналиста и бизнесмените в Лучано. През цялото време на фон присъстваха някакви странни субекти, извършващи несвойствени действия. Клоуна от една страна, барманката от другата. Това е фона на същевременно реалистичня диалог, който макар и бизнес разговор звучи толкова битово, колкото и разговор за доставка на пресни чушки, а на този фон и нелепо, предвид сладкарската насоченост на обекта.
Краят е успешен, което вече е по-трудно при дългите филми, защото за да е успешен трябва да е убедителен и обратен на зрителската логика. Затова и успеха на този ключов детайл от филма е по-рядък в късото кино. В случая, краят не е съвсем отворен, защото сцената подсказва, че целта не е била да му бъде отсечена главата, а по-скоро навява мислите ни в съвсем друга плоскост. Че целият този ритуал никога не е включвал убийство на живи хора, а по-скоро достатъчно мощен стрес, чрез който да накарат отделните хора, съгласили се на тази процедура да се събудят от полу унеса, в който „тежката реалност“ ги поддържа, за да се осъзнаят и да променят живота си, отваряйки нови перспективи. Може би този ритуал има за цел да откаже самоубийците, като ги накара да преосмислят стойността на живота и възможностите, които са неограничени до момента, в който сърцето спре да тупти.
Интересни въпроси поставя Услугата и определено провокира вътрешни съждения по тема, която пък е неразривно свързана с философията на живота като нещо, което е противоположно на нищо. Защото смъртта е път към нищото.
