Късометражната анимация на Jonathan Hodgson ще ни постави пред проблематичното религиозно съзнание в днешните му измерения, както и един от актуалните въпроси и как изобщо достигаме до неговото питане. Какво идва след религията? Въпрос, чийто отговор няма да търсим.
What comes after religion е поредната „образователна” анимация, чиято цел е да предаде по достъпен начин някои от въпросите, занимаващи от векове науките за духа. Самият факт, че филмът е в колаборация с телевизионния водещ Alain de Bottom ни подсказват, че в него ще се направи опит за представяне пред масовата публика, по един изключително достижим за обикновеното съзнание начин, търсенето на отговор на един от вечните проблеми и въпроси, засягащи човека.
Трябва да се посочи, че подобен филм може да се гледа двустранно. Първо, като симплификация на битуващи с векове парадигмални идеи, оттук и с отворен достъпен до всеки един зрител. Целта е ясна: да се постави определена идея чрез възможно най-олекотената наративна форма, в която някои проблемите в религията са представени чрез американизираната фраза „some stuff”, като същевременно се обяснява чрез образи историята на религиозните събития и процесите, съдържащи нуждата от религиозното съзнание в неговата обобщена обществена и социална функция. От друга страна, целта е тези идеи да провокират всеки един зрител към размисъл. Второто, чрез структурата и формата си е подходящо дори за детската аудитория.
Въпреки критическият поглед към всеки подобен опит за представяне на дълбинни идеи, то нека се опитаме да изведем и основния фокус на филма, който реално ни се дава още при първото гледане, без нуждата от по-нататъшно обмисляне.
Въпросът е следният: Какво идва след религията? Отговор на този въпрос не ни се дава, ясно е, че нещо идва, но какво ли е то…
Реалната цел и замисъл на филма не е да отговори на този въпрос, а да се стигне до неговото питане, което е похвално от страна на Jonathan Hodgson. Поставянето на адекватен въпрос в релация с настоящото случващо се е винаги трудно начинание. Макар и маскиран в олекотена форма What comes after religion е опит да провокира зрителя и да репрезентира генезиса на мисълта спрямо религиозното съзнание, наред с морала и ценностите, градени с векове, както и каква роля имат те днес.
Провокацията е интенционално насочена към обикновеното съзнание чрез идеята, че настъпва ера, в която религиозното замира, а за човечеството това би било пагубно. Дебатът за секуларизацията и десекуларизацията от години е актуален и разнищван по всевъзможни начини в и отвъд политическите си измерения. Основната идея, която представя Hodgson, е, че религията като способ на индивида да се справи със собственото си съществуване вече няма тези функции, които е имала преди.
За да се обоснове достигането до този проблем филмът ни вплита в историята на появата на религиозното и неговата неизменна функция в рамките на обществото. С друго думи, с какво е била полезна религията за човешкото съществуване. Оттук и въпросът, че след снемането на религията – ние оставаме сами, като същевременно, обаче, остава копнежът по нещо свръх и над самите нас.
Филмът извежда мисълта, че днес обществото поставя нови ценности, материални ценности, които отклоняват човек от моралните норми и нуждата от съпричастност и състрадание към ближния.
Замисълът ни поставя, обаче, пред дилемата да приспособим знанието, придобито от религията през вековете в секуларативния свят, в който днес живеем. Този проблем е означен като „предизвикателството” пред съвременния човек.
Прави особено впечатление, че вярата и защо човек вярва е обявено за най-безинтересната част от религията, докато „the other stuff”, като това, че религията научава хората да разпознават в другите индивиди, а не абстрактни субстанции, както и използва различни „stuff” да ни покаже, че сезоните се променят са съществените елементи и проблеми, разгледани в рамките на историческия генезис на религията.
Въпреки скепсисът при подобна форма на репрезентиране на идеи, то реално може да се отбележи, че филмът изпълнява по един добър начин, изначалния си замисъл. Извеждането на въпроса „Какво идва след религията?” е поставен и обоснован като такъв. Решението му е скрито и не е важно, самото питане, обаче, ни дава насоките, чрез които може да мислим следрелигиозното съзнание като асимилация на религиозното учение откъм моралната му стойност без наличието на изначалното основание, което е Бог.
Пътят към едно секуларно общество трябва да бъде постлан с моралните постулати на едно религиозно общество. Нуждата от търсене на основание е налична, тя е дълбоко заложена у човек, трансформациите и назоваването на това основание остават на заден план. Същината на питането следва не от това, какво ще дойде след религията, а какво ще вземем от религията – като знание/познание, както и отношение към другите и как ще го приспособим в нашето нерелигиозно по същността си общество.
