Yes Me Can @ Кинематограф.BG

Д ойде ли ви малко в повече? На мен да ... Историята, посланията, кадрите – всичко е супер, но можеше да се представи малко по-ударно и ясно. Изобщо не съм от типа хора, дето „не обичат да се натоварват” и т.н., но тук филма е пострадал от липсата на по-сериозен финален подбор и компактност. От една страна разбирам автора – и аз имам навика да се отвличам в обяснение на идеите си, и понякога както него съм отишъл една идея по-далеч отколкото е трябвало. Тъпо ми е, че в случая на „Yes Me Can” e станало така...

Защото това е една изключително малка история, която в същността си на такава придобива грамадни размери. Един от тези „случаи”, стотици от които ни заобикалят из всеки подлез или тротоар, при всяка разходка или поглед през прозореца, които диференцират огромната пихтиеста човешка маса и й придават облик – историите на всеки един от нас, които го правят това, което е. Малки сами по себе си, но определящи голямото.

Нека поразсъждаваме за главния герой – певецът Стоян. Той може би не е особено добър певец. Иначе вече щеше да е станал известен, или най-малкото да е намерил прилично препитание в някой ресторант. Лично аз не мога да го отлича с нищо сред многото изпълнители на народна музика. (тотално извън всичко – хора, моля ви, спрете да пеете „Даньова мама” – тази песен успешно изгуби целия си емоционален патос, защото всички я захванахте) Вероятно защото не е могъл да тренира гласа си при подходящи хора, може би защото не му достига съвсем малко още талант, със сигурност защото живота му е труден и той е точно обратното на галеник на съдбата.

И тук идва съществения момент в това, което Стоян представлява – в ума си той наистина е на съвсем различно място. Обикновеното сираче, отгледано в малко село, което чрез слабо оценен американски филм успява да осъзнае, че може да бъде каквото си реши. И не само това, но и го прави – без да постига почти нищо, въпреки незавидното си положение и поредица от средни пръсти на съдбата, той наистина е на друго място, в което е надарен от Бога певец, който е обречен да успее. И независимо дали това ще стане, Стоян ни вдъхва увереността, че ще продължава да е това, което сам е повярвал, че е.

Толкова е просто и хубаво, че не търпи никакви опровержения. И е способно да сдуха всички по-привилигировани от него хора, които също използват ума си, за да се самоопределят, но вместо да премахват ограниченията постоянно си налагат нови. Толкова, толкова много такива хора ...

Мисълта за Стоян определено трябва да е обнадеждаваща. Той руши всичките фрустрации на битийната летаргия, която е обхванала по-голямата част от обществото днес. Може би това впечатление е искал да предаде и Андрей Андонов. Яд ме е, че не е успял докрай и изгледах един меланхоличен, излишно раздут филм, който те смачква със сивота. Има истории и сюжети, които са създадени за това, но точно тази на Стоян не е от тях.