На всички ни се е случвало понякога просто да искаме да убием някого от любимите си хора. Е, не буквално... Само че при една млада жена, чийто приятел вече я дразни и отвращава да краен предел, нещата стават малко по-реални, отколкото тя някога си е мислела.
З
а черният хумор ми казаха, че е като краката – или го имаш, или го нямаш.Но сериозно, добре поднесеният черен хумор е този, който осмива такива "тъмни" подбуди, към които можем тайно да почувстваме известна доза солидарност.
И така, имаме една мацка, която го раздава много Сталин-ски, на принципа “Има човек – има проблем. Няма човек – няма проблем.”
По принцип знаем, че взаимоотношенията във връзките са си бездънен кладенец на комични ситуации, породени от сблъсъци на навици, характери и разбирания. Затова когато става въпрос за It's Not You, It's Me - говорим за една наистина изпипана черна комедия. На всички ни се е случвало да се подразним на любим човек до степен на кипене и във филма си режисьорът и сценарист Matt Spicer хиперболизира и осмива точно тази наша "тъмна" страна.
Интересно как тази тематика излиза на дневен ред във век и общество, когато нито връзката, нито дори бракът вече представляват сериозен обвързващ договор за двете страни и да се разхождаш със статус “сингъл” или “разведен” над една определена възраст си се приема за напълно нормално.
Филмът обаче не се занимава с това, или поне не пряко. Всъщност It’s Not You, It’s Me е пълна пародия на процеса на раздяла с някой – от заглавието до хумористично реализираните желания за буквалното усмъртяване на не-толкова-любимия-в-този-момент човек.
За целта, Matt Spicer работи с хиперболата като основен комичен елемент - забавеният кадър задълбочава абсурдността на поведението на героите, а развитието на сюжета прекрачва моралните граници точно в унисон с изрази като "леле иде ми да го/я убия".
И нищо от това нямаше да е и на половина толкова забавно, ако не беше умелото заснемане и отличния актьорски състав. Главната актриса (Gillian Jacobs) е точната комбинация от хубава (но не изкуствено), сериозна (но не прекалено), чаровна (но в същото време някак стандартна, с която е лесно да се оприличиш) и най-важното - много талантлива. Въпреки, че за сега режисьорът няма пълнометражен филм в резюмето си, красивите кадри, умелото боравене със сюжета и режисьорското майсторство, както и просмуканият му до болка с американска култура стил, ме приканват да прогнозирам по-големи Холивудски проекти.
