Ter Ter @ Кинематограф.BG

П редградиe 13 със сигурност го знаят повечето от вас. Той преди няколко години изби рибата и насочи вниманието отново към френското кино, тънко изваждайки на показ един много сериозен проблем в Париж и във Франция като цяло. Около столицата през последните 50 години са построени огромни жилищни комплекси, които са отделени от градската част и на практика единствената им връзка с Париж е чрез редовни влакове. Там са наблъскали бедното население без да създадат условия за икономика в тези квартали. Това довежда до масова безработица в тези райони, мизерия, в която децата израстват и разбира се, експлозивно нарастване на престъпността. Париж не е това, което изглежда на картичките, нито по туристическите маршрути – този имидж е за туристите. Истинския Париж обаче е доста по-колоритно място, където има много богати, има и много бедни. Има хубави квартали, има и такива, до които французите не припарват.

Аз лично живях една година в Южна Франция и нямах досег с Париж, но имах досег с други градове като Марсилия и Монпелие, където се случва нещо подобно, но в друго измерение – арабската eмиграция. Марсилия в по-голямата си част е заселена от араби, и там също престъпността е висока, но не е защото няма работа. Арабите за разлика от негрите във Франция не са бедни, защото психологията им е такава – те държат много на семейството и затова пристигат от Тунис, Алжир и Мароко цели кланове. Така дори някой да има проблеми, има хора около него, които ще му помогнат. Това малко наподобява ситуацията с ромите по нашите земи. Арабите са особени хора – не знаеш какво да очакваш.

В Монпелие, притока на хашиш се държи основно от две групи хора – араби, които има свои хора в Мароко и на всеки две седмици, посрещат лодките, натоварени с плочи чист марокански хашиш и го пускат по каналите си. Втората група, която се занимава с това са българи. Да, сигурно не очаквахте... Или може би очаквахте. Българите по света са известни в някои среди като хората, които винаги успяват да навържат някакви схеми, от които да печелят пари. Те сигурно не знаят, че съществува държава, която се уповава почти изцяло на схемаджийския принцип. Та, арабите създават неприятности там, защото първо бидейки на кланове, все един от семейството си е уредил връзки с полицията и ако хванат негово момче с наркотици, ще го пуснат срещу някое друго евро. Второ, продавачите на хашиш са основно между 16 и 20 годишна възраст. Трето, всичките движат с ножове в себе си. Четвърто, когато се посъберат повече момчета, рано или късно избива ирационализма в големи количества и са склонни да вършат кофти неща – обири на хора, изнасилвания и побоища. И лошото е, че са пъргави, жилави и упорити, защото средата, в която са расли е изпълнена с мизерия и агресия.

В Ter Ter, реалността е северна Франция и по-конкретно Париж, където и до ден днешен съществува този социален проблем. Големите, бутат децата по улиците да продават хашиш, с което държавата е на практика поставена на колене. Закона не допуска деца да влизат в затворите за продажба на наркотици, защото се счита, че не могат да носят отговорност за постъпките си.

Затова ченгето видяхте какво направи... По принцип тази история не е реална, но подобни истории със сигурност са се случвали, защото начините да се вкарат дилърите в затворите им са малко и трудни. В общи линии не могат да ги хванат с мръсни ръце. Винаги се изплъзват от закона. Кого бихте оправдали?! Ченгето или дилърите? Единия чрез малолетно момиче, наебано от дилърите, ги вкара в затвора, а другите на практика бяха грозно прецакани... Аз мисля, че никой не е виновен и всички са виновни. Фактът, че се стига до подобни казуси, показва, че нещо в цялата социална система е сбъркано и политиците не знаят как да го оправят, затова неглижират проблема.

За Франция е всеизвестен факт – французите са гадни копелета. Наистина са такива. Там, качества като себичност, егоизъм и лицемерие са много дълбоко вкоренени в отношенията изобщо между всички, защото имаш ли работа – си добре. Имаш ли добра работа си Бог. Нямаш ли работа – си от другата страна на закона. Или детето ти ще бъде.

Страхотен филм на Fabien Carrabin и David Lucchini. Силата на този филм е в реалистичния кино език, достатъчно реалистичен, че да го възприемате и като документален, а не просто игрален филм. Актьорската игра също е жестока... Лицата, подбрани за всеки един герои, излъчването им, поведението им. Лицето, което съм поставил на снимката горе, толкова много злоба и агресия излъчва, че дори само на снимка ме кара да настръхна, като прочета в погледа му "ще има отмъщение. При това много грубо. " - катализатор на порочния кръг, от който много общества все още не могат да излязат.

Всичко, което разказах за Франция са реални факти, базирани на лични наблюдения, не ангажирам никого с мнението си.